Глупакът и неговата глупост


Гьоте твърди, че човек вижда толкова колкото знае. Самаряните пък твърдят, че на всеки му се случва това, за което е готов. Както са прави, така и грешат. Знанието е индивидуално - зависи изцяло от шлифоването на сетивата и разума. Глупакът, колкото и да се напъва в суетата си, волево не може да възприеме каквото и да било над глупостта си. Без страдание, без полезно и съзнато нещастие, няма развитие. Следователно сам обрича себе си на слепота, наблюдавайки живота си в розови
 отенъци. Това от своя страна е основание да заключим, че той, като индивид, не е способен да надскочи себе си. За него розовото се превръща в универсална истина, в смисъл, и досущ като откачено тревопасно, започва да я натяква на другите. Вероятно тази липса на възможност за обективна преценка го въздигна в очите на себеподобните му по разум; вероятно дори това му придава тъй желаните стойност и значение, но в очите на всеки автентичен нещастник, той не представлява нищо друго, освен забавна гледка и шут. А кой не обича да се забавлява? И защо това да е лошо?

0 comments:

Post a comment

Моля, не ми показвайте грешките...

 

Flickr Photostream

Twitter Updates

Meet The Author