За начетените девойки и още нещо


Въз основа на миналото ми писание, бях блокиран от една стара позната - психоложка, претендираща за начетеност и разум, но силно вярваща в Деда Боже и в наличието на големия му жезъл... Миналата вечер девойката беше пускала статуси, в които искаше бок да ни благослови. Днес реши да ме съжалява, за което все още съм й изключително благодарен. Такива добрини не ги забравям лесно. Та, кореспонденцията ни протече горе-долу така:

Тя: Жалко за теб. :)

Моя милост: Ех, како Дени... - както обичаше да възклицава доскоро Баце ти Ники. Благодаря ти, че ме съжаляваш, досущ както аз съжалявам себе си за туй сред какви хора и в какво време ми се налага да съществувам, пък и за туй дето би трябвало да направя сега... А именно да се впусна в безсмислени обяснения защо не съществуват въображаемите ни приятели, мотивите за тяхното измисляне, съответно целта им и прочее и прочее. И поради щото съм убеден, че няма да искаш да ме разбереш, и няма да произлезе нищо стойностно от тия напъни, мисля да се абстрахираме от излиянията. Така или иначе няма да те убедя с рационалност, а и ти няма да ми представиш емпирични доказателства. Поради това, мисля си, да ти разкрия една от вселенските тайни на бат Ицко от нон-стопо (also known as твой Жизъс) - "Давай да отслабваме, ма с разум и пропорционално - боските запази, дупето свали - и стига си се занимавала с непонятни теб неща...".

Честито рождество Ристово и по-леко с холестерола днес...
PS. Верно съм ти благодарен за съжалението... сметай що за изчадие съм... :)))


Замислих се... нещо не съумявам да схвана туй явленийце в женското поведенийце - първо напълно съзнателно те провокира чрез глупостта си, изразявайки съжалението си към теб. Второ, от благородство на духа и кавалерство, я захапваш съвсем леко и учтиво (доколкото е възможно) за врата, колкото да й дадеш насоки къде и в какво бърка, що се отнася до естеството на съжалението й. Накрая, съзнавайки едва-едва причините за захапването, те блокира и бяга. Ожас, ожас, три пъти ожас и малко смрад на кисело. Те жените знаят какво имам предвид с това киселото, нали... ::)))

Та, изглежда, днешната жена няма усет, търпеливост, хитрост, лукавост и благост. Не знае как да се учи и как да извлича полезни за нея неща. За сметка на това има импулсивност и емоции в излишък, и реагира като животно - най-лесното решение, в случай на неналичие на знания за да се справиш с конкретната критична ситуация, е бягството. А тия ционисти от фейсбук го подпомагат това, чрез разните му там опциики за блокиране и изтриване. Хех, колко удобно е, некак си, да можеш да си останеш в зоната на комфорт, и да бягаш от всичко, което не ти изнася. Но дали туй бягство ти помага по някакъв начин? Дали това да се обграждаш с единомислие от такива хора, чиято единствена цел е да ти го турят, е полезно за развитието ти? 
Видно е, че няма да получим задоволяващи отговори. 
И така. Това беше начетена девойка, при това женски человек - психолог! Щерка на Кант, любовница на Маркс, без стомах за истинската немска философия, и с въображение като на оная шантавата Стефка Майерова дето пишеше за чок-чок между щрампирчета и хора, дето после раждали магарета-върколаци. Психолог, който вярва в Деда Боже и големия му жезъл, но без сетива за разум и критичност. Некак романтично ми идва, твърде романтично при това. 
Смятайте значи що за стока са пикаещите клекнали, онез илитерати, които изобщо не разчитат на разум, а основно на емоциите си... Щом онази, културната и възпитаната, се държи като коченцето Чоки, което джафка ли джафка, съзнавайки несъществения си размер... как ли би се държала другата, некултурната и невъзпитаната, израстнала в пошлост и чалгия, големата кОчка?

0 comments:

Post a comment

Моля, не ми показвайте грешките...

 

Flickr Photostream

Twitter Updates

Meet The Author