Австралийски приключения



Тия дни се връщам от Австралия и не мога да ви намеря. Ставам заран, правя си кафе, вземам вестника и на първа страница ПАК НЕ пише къде точно се подвизавате. Пък вие сте били тука. А за реклама да сте чували?
Ето доста подробен разказ за всичко, което се е случило, докато ме нямаше, ако на някого съм липсвал.

Получихме сигнал от някаква бдителна бабичка, че някакъв идиот копае невъзможно дълбоки дупки на едно кале. И си викам, по оперативни данни това трябва да е ПАПАТА. Ако си спомняш, аз съм ви обещал всичките да ви прибера, но ПАПАТА смятах да си го оставя за най-накрая, като черешката на тортата, един вид. Няма начин – сигналът е получен и отиваме да го прибираме...
Калето беше среден размер, но дупката изобщо не беше невъзможна. За неговия мащаб даже беше малка – около 5-6 метра и ПАПАТА се виждаше. С тиарата беше.
Заставам на ръба и започвам да крещя, че съм капитан Борислав (то тогава не бях капитан, току-що ме бяха повишили, ама сега пак съм капитан, и то благодарение изключително на това диване), та затова гусин ПАПАТА да излиза от дупката, да предава апарата и да си даде личната карта. Нищо такова не се случва – човека продължава да копае, даже по-интензивно.
Обаждам се по радиостанцията да донесат осигурителни въжета, въжени стълби и друга екипировка. И те носят. И ние започваме да слизаме. И слизаме. И слизаме. И слизаме. Стълбите и въжетата започнаха да ги карат с камиони. Първо радиостанциите излязоха от строя. После и мобилните телефони. После и представа за времето загубихме... Откачахме стълбите, по които сме слезли, и ги закачахме под нас – също като Мюнхаузен.
И по едно време се появи светлина в края на тунела. Излизаме навън и гледаме, че наоколо някакви животинки подскачат. И се питаме какво става, ама по едно време се сетих, че сме в Австралия. Диването най-после се накопа...
Като ми посвикнаха очите със светлината, гледам, че в близката далечина една животинка не подскача, а бяга. И веднага го подгонихме. Добре, обаче докато ПАПАТА бягаше, си запретнал расото и някаква аборигенка, като му видя големия жезъл, веднага го погна и тя. То най-накрая тя го хвана...
А ние ги хванахме и двамата. Обаче се оказа, че полза особена няма, защото нито дранголник имаме там, да го тикнем, нито дори предварителен арест.
И седнахме там под едно евкалиптово дърво да се разправяме. Ние си говорим на български, ПАПАТА говори на латински, а аборигенката изобщо не говори – само гледа ПАПАТА с блеснали очи и му прави някакви знаци, които направо си бяха едносмислени.
Спряхме да се разправяме и започнахме да мислим какво ще правим. А аборигенката започна да разправя на ПАПАТА да се вземат, тя била от заможно семейство и имала голям чеиз от кенгурута, уолабита и щрауси. Нямало смисъл ПАПАТА да се връща в държава, която го преследва така.
Тука аз я съжалих и започнах да и намигам. Тя обаче не ме разбра и каза, че тия кенгурута и други били традиционни ценности. В действителност в чеиза и имало овце най-много. ПАПАТА, като чу за овце, даде едно ухо – все пак пастир на християните, но само толкова. Аз продължавам да намигам и тя най-после зацепи. Било много жалко, че такъв виден иманяр като ПАПАТА (не международен, не междуконтинентален, ами направо презпланетен – ще кажа аз), не искал да остане в Австралия. Защото край нейното село имало едно кале...
Тука ПАПАТА прояви крайно жив интерес. Стана и я загледа като влюбен. А тя продължава да разправя, че кале имало, имало и нишани, но безброй поколения от нейното племе не можели да разгадаят тайната и да намерят златото.
ПАПАТА изрази желание светкавично да го намери. Тука женището си изигра картите много умно – каза, че тази тайна се разкривала само на член на племето или в най-краен случай на човек, женен за член на племето.
И ПАПАТА каза да го води при нишаните. Ако това били нишани, той щял да се ожени за нея.
Женището ни заведе до една скала. На скалата имаше разни рисунки. Тука си признавам, че, без да искам, малко ускорих нещата. Отворих си голямата уста и казах, че според мене това са най-обикновени петроглифи.
От главата на ПАПАТА се появи едно балонче, а вътре ясно се виждаше мисълта: “Ти си едно тъпо ченге и нищо не разбираш от нашите работи”. Никой не може да се сети за случай ПАПАТА да е разбирал от дума... Затова още там, край скалата, ПАПАТА се ожени. Сам се венча и сам се благослови. И везнага след това каза да напускаме границите на имота му и отиде за кирки и лопати...
Наложи се да се прибираме от Австралия с една лодка с гребане. По пътя изядохме двама-трима, ама тях ще ги отпишем от личния състав поради амортизация. От гребането бая съм заякнал. Обаче сега трябва да пиша отчет как точно изпуснахме ПАПАТА. А с него, и тайната на ОНЯ апарат...
Ето така останах без контрапункт.

0 comments:

Post a comment

Моля, не ми показвайте грешките...

 

Flickr Photostream

Twitter Updates

Meet The Author