В моето съществуване


В моето съществуване спорът не съществува като понятие и като опция за общуване. Когато не зная нещо, питам и предпочитам да наблюдавам отстрани. Когато имам нужните познания и идеи, говоря, надявайки се да бъда разбран. Не се ли случи това, което считам за нормално да очаквам, мнозина бих захвърлил именно там, където гние клиничната идиотия. Нямам нито времето, нито желанието да променям чието и да било становище. Отмина времето за доказване. Отмина и желанието да звероукротителствувам. Като нямаш уши да слушаш, имаш гъз да се нагъзваш.

0 comments:

Post a comment

Моля, не ми показвайте грешките...

 

Flickr Photostream

Twitter Updates

Meet The Author