Иде великден

Иде великден (умишлено с малка буква, щот не откривам нищо велико у него) и фейсбук коврите откриха тема за цвилене и скимтеж - една известна българска псевдо-звезда, пикаеща, естествено, клекнала, решила да скимти, че щяла да бъде сама на празниците. Ах! Аххх! Стига с тия скимтежи бе, дзвездо! Стига с тия глуповати опити за провокиране на съжаление - кой щял да бъде сам на празниците, кой нямало да яде агнешко, кой нямало да преяжда и следствие да ачка във възторг от това, че някаква израелска сволоч, баеща на вино и папук, возкреснала, после се родила и накрая умрЕла позорно, досущ като яре. Изглежда обърках реда на събитията... или изобщо не съм ги объркал? Както и да е, няма да се занимаваме с незначителностите на теологията, щот всеки прошляк без разум има право да вярва в каквото не е способен да си представи, и за каквото, естествено, му стига разума.
Да се върнем обаче на темата за сълзиците - та, много тъжничка била, видиш ли, таз орисия! Пък от друга страна, нЕкак си утешително, геройство било да бъдеш сам. Аплауз, моля, за същественцето и неговите суети и значителности.
Мисля си, вместо да вземе да свърши нещо полезно, я със себе си, я за себе си, то...взело да реве у фейсбук и да душка онуй цветенце на своята самозначимост, трептейки като мимоза, веднъж усетило съжалението на робите онанисти. O, sancta simpicitas...