Основни причини за появата на религиите

Основни причини за появата на религиите:

1. Необходимост от продължаване на човешкото съществуване, на човешкия живот след смъртта...

=>

...необходимост продиктувана от инстинкта за самосъхранение (И.С.)

=>

...тази необходимост води до създаване на концепцията за безсмъртието и задгробния живот, концепция напълно задоволяваща съществуващата необходимост...

2. Безсилие на човека пред природната действителност...

=>

...в резултат на безсилието и породеното от него неудоволствие, И. С. енергитизира психични механизми, които имат за цел създаване на „всесилна авторитетна фигура”, която би могла да „предпази” човека, ако последния спечели блоговолението й на своя страна...

3. Воля за власт...

=>

...чистата проява на И. С., чиято основна цел е да подчини всичко и всички с цел добруването на индивида

=>

...имайки всемогъща сила на моя страна се предполага, че провала е немислим и невъзможен, а постигането на успех сравнително по-лесно...

4. "...Потребност от силни преживявания,
които да разтърсят из основи психичната дейност на личността. Те възникват за преодоляване на онези неприятни психични състояния, които се характеризират с изразите „равно” или „сиво настроение”, „скука”, „еднообразие” и пр." (Васил Милев)

=>

Сколнен съм да заменя тази потребност предложена от В. М. с потребността от „придаване на смисъл” на човешкото битие. С потребността от даване на отговор на въпроса „Защо да живея?”/ „Защо живея?”. Потребност от откриване на изначално съществуващ такъв смисъл, чието съществуване е независимо от човека. Потребността се появява, като необходимост от един допълнителен стимулатор на човешкото съществуване, който да спомогне за превъзмогването на непрекъснатите несгоди, които човек преживява в действителността. Потребността се появява, като необходимост от един алтернативен източник на удоволствие, който да потуши негативния емоционален и психологичен заряд създал се у индивида вследствие на неговото „сиво” или „скучно” ежедневие, вследствие на неговите страдания, несполуки и пр.

Удоволствието произхожда от това, че действията ни са обосновани и не са напразни.

Религията предлага именно това – осмисляне на човешкото съществуване. Днес най-разпространеното схващане за съдържанието, формата на този смисъл, гласи: „За да възстановим връзката си с Бога...” ; „За да станем отново Едно с Всеблагия...”; „За да се слеем с Него...” и пр.

За да верифицира истинността на тези своеобразни мотиви; на това, че зад религията наистина съществува „всеблаг и всесилен Бог”, че човешкият живот има „свещен” смисъл и свише определена цел се прилагат сугестивни и автосугрестивни методи под формата на:

- участие у богослужение

- изживяване на религиозен екстаз

- провеждане на религиозни церемонии

- застрояване на масивни храмове и църкви, съпроводени от мистичен и тайнствено-религиозен интериор и пр.

"Те всички ( религиите ) са съдържали някаква истина - в противен случай хората не биха ги възприели." ( Томас Карлайл )

Заключението се основава на предпоставката, че е необходимо дадено твърдение да съдържа частица истина за да бъде прието от "хората". Sine qua non, необходимата предпоставка ( условие ), не е наличието на обективна истина, а наличието на удоволствие - удоволствието, което дадено твърдение ни носи.

Ако твърдението ни носи удоволствие ние го приемаме без да го подозираме.

Религията заклеймява разума и възхвалява вярата.

За откриването на обективната истина, за изясняването на дадена реално съществуваща обективна закономерност е необходимо обективно разумно изследване.

От тук следва, че следовниците на религията, които нямат навика да изследват себе си и околната действителност с помощта на разума, не биха могли целенасочено и разумно да достигнат до дадено обективно истинно твърдение.