Какво да напиша...


...„Какво да напиша...”, „...какво да напиша...”...тия думи не му даваха мира, непрекъснато се завираха в устата му и го давеха... От край време боледуваше тежко, но поради отвратата, която изпитваше към себеподобните си му бе невъзможно да отиде на лекар, или потърси помощ...
В най-омразните за него следобедни часове, нерядко му се случваше да повръща кръв... Големи количества кръв примесени с изгнили коренища и грехове... До себе си държеше керамично гърне... Някога дядо му се бе изхождал в него насън, а сега неговият внук, когото презираше дори от гроба, повръщаше своите грехове в това чудо на „занаятчийското изкуство”, както го наричаше дядото... Случваше се, в дни когато умопомрачението му го оставяше без дъх, да излива съдържанието на скъпото гърне връз главата си... Лигавата смес от кръв и нечистотии се стичаше бавно по лицето му, а той с удоволствие преглъщаше частта, която бе успяла безпрепятствено да проникне в устната му кухина...
Той бе окаян човек... Ударил пестник на себе си, копнееше да удари такъв и на човечеството... Бе нечистивец... По светло стоеше на прозореца на малката си мизерна мансардна стаичка, гледаше яростно множеството, което се тълпи пред погледа му и процеждаше през зъби: „...нечистивци...”...В очите му гореше огън... Легионът се бе разделил на половина и блудстваше в зениците му...
На обичната си сестра казваше, че е изтъргувал тялото си... Тя на свой ред му отговаряше, че търгува със своето, мислейки си, че вършат едно и също... Сестра му бе кретен, в строго клиничния смисъл на думата... Също като своя брат и тя бе плод на един удовлетворен нагон... Незнайно как, тя бе просъществувала до седемнадесетата си година... У нея намираха удовлетворение единствено разядените сифилистици, които ни най-малко не се свеняха да изливат семенната си течност, не някъде другаде, а във влагалището й...А тя бе доволна и засмяна...Казваха и че търгува с тялото си, но тя не проумяваше... Винаги бе засмяна... На тази й черта, нейният брат завиждаше докато не дойдеше време да напъха пениса си в раззнилата й се паст... Блудстваше със сестра си... Да, правеше го...А тя не възразяваше на нито една негова прищявка... Но, той бе предпазлив... Никой не би могъл да го отрече... Макар и две-трети мъртвец, наполовина прояден от червеи и разум, той бе предпазлив... Никога не си позволяваше да прониква във влагалището й... Той бе дисциплиниран преди всичко, поне толкова дух му бе останал... Въпреки това си казваше, че не желае сестричката му да зачене от собствения си брат..., макар и да не бе напълно сигурен в автентичността на роднинските си връзки с нея... Затова, именно затова, той предпочиташе да навлиза на тласъци в нейния ректум... С треперещи, почти абстинентни ръце, потапяще невзрачното си яйцеполагало в гърнето с грехове... Пенисът му биваше обгръщан от ласките на животворната течност... Усещаше малкото останала топлинка... Сега вече той бе еректирал... Прихванал го с едната ръка, с другата привеждаше напред своята сестричка, тъй че младите и плътни глутеуси да лъснат пред очите му....

0 comments:

Post a comment

Моля, не ми показвайте грешките...

 

Flickr Photostream

Twitter Updates

Meet The Author