Малките пъплещи късчета мърша


Мелодията те понася на ръце и за миг забравяш своите прокъсани галоши (или своята "окаяност", ако бях интелигент). А би могъл да сториш нещо хубаво днес... Нещо наистина красиво и след това да се облегнеш удобно назад и издишайки уморено, да му се насладиш. Но ще дойде момент, в който сънят ще те обори, мръсната ти паст ще се отвори и от нея ще изпълзят хиляда и едно зловония, които ще засрамят всеки кошмар; на клепките ти ще бъде турено гуреливо клеймо, а очите ти ще пробягват колебливо под тях; ще си се проснал като умрял сред мръсните завивки и ще си по-грозен и нелеп от всеки мъртвец... Къде ще е твоето очарование тогава? С чий ръце ще закриеш очите на своята естетическа съвест на сутринта? А само преди броени часове беше създал нещо "красиво" и си бе казал наум:
"Истина е, аз съм нещо повече от преходна, търпяща непрекъснато окисление органична материя..." - Я. С.

Из "Малките пъплещи късчета мърша"

0 comments:

Post a comment

Моля, не ми показвайте грешките...

 

Flickr Photostream

Twitter Updates

Meet The Author